Часовник под лупа: Тритий и Суперлуминова, техните предимства и приложение

Възнамерявате да си купите часовник и размишлявате върху това, какво трябва безусловно да предлага, за да ви радва не само в момента, в който за първи път си го сложите на китката? Ако в разсъжденията си сте стигнали чак до използването на часовника при по-слаба светлина, най-вероятно сте си задали въпроса, как да решите проблема с видимостта на данните върху циферблата по време на здрач или на тъмно.  За тези, които са хвърлили око по-скоро на дигитален часовник, проблемът е решен.  Дисплеите на модерните дигитални часовници са отлично осветлени с LED диоди, или различни видове електролуминисцентна подсветка - при часовниците Timex от 1992г. се използва технология INDIGLO, при японските Casiо срещаме от 1995г. еквивалента ѝ - ILLUMINATOR. Това е добре, но какво да правите, ако сте решили да си закупите механичен, респективно кварцов часовник, който не предлага електронно осветление на циферблата? Не се отчайвайте, на пазара има безброй модели с индекси и часови маркери, които са способни да светят и без да са захранвани с енергия от батерията.

По принцип, производителите работят с два вида подсветка: фотолуминисцентна и радиолуминисцентна.

РАДИОЛУМИНИСЦЕНЦИЯ

По-богата история, но по-малко разпространение има радиолуминесценцията. Пионерът в областта на прилагането на осветлението с опасно звучащо име е внукът на основателя на марка Panerai Guido Panerai. През  1910г. е патентовал луминисцентната технология, основаваща се върху радиоактивния елемент радий.  На сместа от бром, радий и цинков сулфат е дал името Радиомир. Италианската армия е използвала стъклени тръбички, напълнени с Радиомир, най-напред като осветление върху военните съоръжения. По-късно, през 30-те години на миналия век,  Panerai е произвел първия ръчен часовник, в който субстанцията Радиомир е затворена между два слоя сандвичов циферблат и нейното сияене се е виждало през прорезите на цифрите върху горния слой. След като радият след години приложение изпада в немилост от  Американския народен съвет за радиоохрана и измерване, през 1968г. на територията на САЩ се забранява вграждането му в часовници.  Останалата част на света както и часовникарските компании, под тежестта на доказаното вредно въздействие на радия върху човешкия организъма, решава да последва примера на Америка.

С приключването на една епоха, радиолуминсценцията обаче не се загърбва изцяло.  Никоя друга технология не е позволявала и все още не позволява да се осветят важни елементи на часовника с по-висок интензитет и константа на излъчваната светлина.   Безопасна алтернатива на радия стана тритият.  С тритийното осветление на часовниците са известни марките Luminox, Vostok Europe, Ball и др.

Всички производители използват тритий в газова форма GTLS (Gaseous Tritium Light Source). Газта, затворена в ампули от устойчиво боросиликатно стъкло, което се топи според желаната дължина с CO₂ лазери, в последствие на бета разпад  излъчва електронен поток. Отрицателно заредените частици стимулират фосфорно съединение, с което са покрити вътрешните стени на тръбичката. Ексизираният фосфор излъчва стабилна светлина.

Както всеки един радиоактивен материал и тритият след време се разпада. Нестабилният изотоп губи половината от яркостта си след 12,32 години. На практика това означава постепенно намаление на нивото на светлина. В зависимост от типа тритий, производителите на часовниците гарантират издръжливост на осветлението за около 15 години. Тритият си запазва достатъчен интензитет на яркост в продължение на около 25 години.

ФОТОЛУМИНИСЦЕНЦИЯ

Въпреки безспорните предимства на радиолуминисценцията, през днешни дни повече се използва осветление, чиято функция зависи от допадането на светлината.  За сместа Суперлуминова най-вероятно е чул всеки, който поне малко се ориентира в света на часовниците.  Нерадиоактивното и нетоксичното вещество има за разлика от използваните преди това луминисцентни пигменти много по-висока яркост, но има и минуси, дължащи се на неговата химическа и физична същност.  Докато границата на трития е разпадането му, при часовниците с елементи със Суперлуминово покритие, не се налага да се опасявате от влошаването на сияйността с изминаващите години. Данъкът за трайността на свойствата е необходимостта  от "зареждане" със светлина. Казано на обикновен език, целият процес може да се сравни със зареждането на батерия на мобилен телефон. Когато искате да го ползвате, трябва редовно да го зареждате. Със Суперлуминова е същото. По време на носенето, сместа се активира от слънчева или изкуствена светлина и след смръкване, яркостта ѝ постепенно намалява. Средното време на светене е при по-малките елементи около три часа, по-големите може да фосфоресцират през цялата нощ.

Веществото на базата на стронциев алуминат е разработено от японската фирма by Nemoto & Co. през 1993г. като заместител на патогенния радий.  За разлика от евтините и в днешно време все още използваните луминисцентни смеси на цинков сулфид, яркостта на Суперлуминова е до десет пъти по-висока. Материалът не старее, може повторно да се активира, но трябва да се предпазва от влага, която понижава качеството му.

Суперлуминова се произвежда в множество нюанси, като цветът на сместа не е задължително да съвпада с излъчваната светлина. По циферблатите и безелите на часовниците най-често присъства зеленикаво покритие със зелена светлина, бяло със синьо и дори често се среща и черно с бяла яркост. Специални процеси на нанасяне на Суперлуминова използва например LÜM-TEC в технологията MDV и подобрен под името Never Dark предлага в часовниците си и по-малко известната американска марка  Reactor.

Източник: Wikipedia.org, forums.watchuseek.com