Часовници под лупа: Водоустойчивост при часовниците

Ситуацията в областта на устойчивостта на часовниците спрямо водата може да се обясни всячески, но не и ясно и лесно. След като разберете числата, посочващи степента на водоустойчивост или водонепроницаемост, остава да се научите да тълкувате значението им и да ги въвеждате в действителността.  Кой не би искал да е наясно при избор на часовник, от каква степен водоустойчивост се нуждае. Достатъчно ли е 3ATM, или за предпочитане е направо 100M? За разяснение на проблематиката на съотношението между часовниците и водата ще ви спомогне следната статия.

Това, което е необходимо да се отбележи още в началото е фактът, че означението  „водоустойчив“ (waterproof), във връзка с часовниците не отговаря на действителността.  Нито най-добрите водолазни часовници не са водоустойчиви при всички обстоятелства.  Директивите, издадени от американската  FTC (Федерална търговска комисия), дори и не препоръчват на производителите да представят часовниците като водоустойчиви. Препоръката обаче не е задължителна, в резултат на което се използват и двата израза.

По-новата терминология въведе израза „водоустойчив“ (water resistant), за да се избегне  нееднаквост в тълкуването, по-ниските степени на водоустойчивост дефинира през 1990 г. стандартът ISO 2281, а по-високите „водоустойчиви“ степени определя стандартът ISO 6425 от 1996 г. Като цяло ISO изпитанията включват промяна на температурите, дълбочината, налягането (на вода, на въздух) с различно времетраене, а то както статично, така и при манипулация с оперативната част на часовника.   При моделите за гмуркане, освен това се тества и устойчивостта спрямо солена вода и способността на часовника да се справи със свръхналягането  (симулация на декомпресия). Нагледна класификация на стандартите ще намерите в таблицата по-долу.

От таблицата става ясно, че за водоустойчивостта не важи универсална единица. Най-често, при часовниците ще срещнете означението в метри, или във височина на водния стълб (M, ft), както и в единици на налягане в атмосфери и барове (ATM, BAR). Именно на налягането се дължи проникването на водата във вътрешните части на часовника.  През годините, системите за защита на часовниците постоянно се подобряват.  Очевидно най-голям принос в тази област има завинтващата се коронка, използвана през  1926 г. в модела Oyster (стрида) от световноизвестната марка Rolex. Към останалите елементи на водоустойчивостта принадлежат гумени, или тефлонови уплътняващи о-рингове, втвърдяваща се течност, нанасяна върху корпуса, завинтваща се капачка, клапана за свръхналягане и др.  С тяхната комбинация производителите постигат отлични параметри при защита от водата.

Процесът за тестване водоустойчивостта на часовниците протича в три фази. Сухото тестване включва измерване на дебелината на корпуса по време на повишаване на налягането в специален уред  (на изображението). Сухо-мокрото тестване е продължение на сухото като прибавя потапяне във вода.  Успешният резултат за  преминаване на теста е нулевото изпускане на балончета въздух от корпуса на часовника. Третата фаза – мокро тестване, използва услугите на напълнена с вода компресираща камера с постепенно увеличаващо се налягане.  Допълнителното изпитване се състои в разкриване на дифузна влажност във вътрешността на нагрят корпус на часовник с покапване на ледена вода по стъклото.

Толкова от теоретична гледна точка. Лабораторните условия, при които се тества водоустойчивостта на часовниците, на практика ще срещнете в минимум ситуации, а ако да – то за изключително кратко време. Можете да сте сигурни, че постоянното налягане, нито дълбочината няма да постигнете без усилие, да не говорим за абсолютната статичност, необходима зa изравняващите опити в лабораториите.   При избор на часовник е добре да с придържате към следния съвет – избирайте часовник винаги с една степен по-устойчив от максималната предполагаема граница на вашия престой под водата.

Нито един, колкото и качествено произведен часовник, няма да ви гарантира, че ще постига декларираната водоустойчивост во веки веков. Както при всяка потребителска стока, и тук важат същите принципи.  Накратко, касае се преоценени свойства на конструкцията. По-подробно в следните точки:

– ежегодно и след всяко отваряне на корпуса на часовника трябва да се извърши изпитване под налягане
– във водата изрично не се препоръчва манипулация с коронката (нито със въртяща се) и копчетата
– рязката промяна на температурите води до различно разширяване на материалите и кондензация на остатъчна влажност по стъклото
– след престой в солена, или силно минерализирана вода е необходимо часовникът да се изплакне под течаща вода
– предотвратявайте сътресения във водата и падане върху твърда повърхност
– избягвайте агресивни химикали (това важи за всички часовници)

Останахте с впечатлението, че водоустойчивостта звучи сложно дори и ограничаващо? Не е така, спазвайки посочените съвети и имайки предвид потенциала степента на водоустойчивостта ще придобиете навици за правилна грижа за часовник, но което е още по-важно, няма да дадете на влагата шанс да увреди вашата часовникарска инвестиция.